На разходка в Малко Търново
Град Малко Търново е ситуиран в Странджа планина, в долина под връх Голяма могила, сред реките Брезовска, Айдере и Малкотърновска река, на 290-347 м надморска височина, на 83 км от град Бургас. На мястото на селището се намирало тракийското населено място Дзюейдън, от което са останали долмени и могилни некрополи. До рудник " Пропада " е разкрита тракийска куполна гробница, както и доста други следи от рударство през римско и византийско време. Според Братя Шкорпилови тук е била римската пътна станция Утсургас. Легендата гласи, че сегашният град бил учреден от болярски семейства, пристигнали от българската столица Търново след рухването на България под турско робство. Според друга версия създателите са заселници от близките села. В този случай името се свързва с изобилието на доста бодливи шубраци - трънак (тръни) и оттова Тръново, видоизменено на Търново с добавката Малко за разлика от другото Търново.
Сведения за града от по-ново време дава Г. Енехолм, участник в похода на Дибич Задбалкански през Руско-турската война 1828-1829 година Тогава селището имало 3500 поданици. Той написа, че селището е зародило през 1629 година. То е скотовъдно населено място с хиляди овце, със застъпени мутафчийство, терзийство, кожарство, кожухарство, бегликчийство, дюлгерство, грънчарство, златарство и кошничарство (в близкото село Стоилово). Големи количества сирене, кашкавал, луканка, пастърма, саздърма, кожи, вълна се изпращали на огромните пазари. За развиване на търговията спомагали пътищата към Цариград, Одрин, Виза, Родосто (Текирдаг) и към Черноморието - т. н. Войнишка пътека.
За същестувавалите 35 бакалници припомня дюкянът на Велико Георгиев с фасада от 18 метра. Около 60 фамилии се препитавали от рандеман на мрамор, който се изпращал за градежите в Цариград и Одрин, да вземем за пример в построяването на Долмабахче сарай. Извозването на мраморните блокове ставало с коли, теглени от три чифта биволи. Мраморните кариери били създадени благодарение на италиански каменари. Жители на града били задължавани да работят в рудниците край Малък Самоков (отвъд сегашната турска граница).
През 1872 година в града е основан революционен комитет. Неговите поданици вземат ефективно присъединяване в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Освободен е през Балканската война 1912 година През 1920 година градът е наброявал 3738 души. Към читалище " Просвета " има музейна колекция " Преображенското въстание 1903 година ". За остарелия град припомня църквата " Успение Богородично " и възрожденските къщи като Попикономовата, в която е подредена Етнографска колекция. В местността Петрова равнища има монумент, музейна колекция и костница на Г. Кондолов - деятел на Македоно-одринското революционно придвижване.
Историческото и етнографско благосъстояние на града и района е добре показано в обектите на Историческия музей в Малко Търново. Музеят е основан през 1983 година под името „ Музеен комплекс Странджа ”, а от 2002 година е преструктуриран в Общински исторически музей и до през днешния ден е единственият културен институт на територията на Странджа планина. Експозиционната повърхност е ситуирана в четири странджански възрожденски къщи – монументи на културата, които са принадлежали на богати търговски семейства от края на ХІХ век. Историческият музей в Малко Търново показва шест експозиции - в първата са подредени археологическите монументи, открити през последните десетилетия в обектите към и в града. Там има и галерия, отдадена на проф. Александър Фол (1933 година – 2006 г.) - изтъкнат български историк и лингвист, първият академик в региона на тракологията и изобретател на доста от археологическите монументи в Малкотърновско. Епиграфските монументи са подредени в лапидариум в двора на музея. Иконната живопис е показана в обособена експозиция с мостри от странджански майстори. В Природната колекция е уредена среща със странджанската природа. Тук атракциите са доста - телефонна кабина, с цел да “поговорите ” с птиците, образование в необикновен “езиков курс ” и „ Тъмната стая ”, в която можете да усетите странджанската нощна гора. Експозиция „ Нематериално културно завещание на Странджа ” показва нестинарството, Белия кукер (обичай, който се среща единствено в региона на Странджа), странджанските параклиси и светци, които са на особена респект и са чествани от антични времена. Тук можете да се запознаете и с по-новата история на региона посредством съхранените забавни митове, хайдушки истории и биографии на велики революционери. Ако отделите повече време, възползвайте се от опцията да гледате филми за нестинарите, кукерските игри и бежанците от Източна Тракия.
Към Историческия музей в Малко Търново действа и килимарска работилница, където се оферират демонстрации на тъкане на достоверен стан. Етнографският музей се обитава в къщата на кап. Стамат Икономов (1866 година – 1912 г.) – един от идеолозите на Преображенското въстание от 1903 година (въстание на македонските и тракийски българи против османската власт). Тук могат да се видят достоверни предмети и дрехи от Източнорупската етнографска област, към която се отнася Малкотърновският район. Обект на Историческия музей в Малко Търново е и мемориалният народен монумент Петрова равнища. В местността, където се организира конгресът и се взема решение за повдигане на Преображенското въстание през 1903 година, има музей, разказващ историята на въстанието, монумент, повдигнат в чест на починалите, и храм.
Инфо: www.bulgariatravel.org
